Суперфиция – право на строеж
Суперфиция е римски термин за право на строеж. Принципът е, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея. По правило постройките, трайно прикрепени към земята, винаги са част от правото на собственост, освен ако не е учредено право на строеж.
👉В случай, че постройката не е трайно прикрепена към земята тя е отделна движима вещ и принадлежи на лицето, което я е закупило/изградило, а не на собственика на земята.
Законодателят дава право на собственика да разполага с право да прехвърля отделно собствеността върху земята и постройката върху нея на трето лице.
При правото на строеж собственикът на земята отстъпва на трето лице право да строи върху нея и да придобие собствеността върху построеното. Правото на строеж може да се учреди преди сградата да бъде построена, както и след това. В практиката се учредява преди изграждане на сградата, с цел такава да бъде построена.
Тъй като при правото на строеж постройката се намира върху чужда земя, собственикът има права да използва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката.
В случай, че се стои над размера и площта, за които е учредено право на строеж, то построеното над уговореното е собственост на собственика на земята. Например: учредено е право на строеж на едноетажна сграда, но е построена двуетажна. В този случай построеното в повече е собственост на собственика на земята. Лицето, в полза на което е учредено право на строеж може да предяви претенции към собственика на земята за построеното в повече.
Статията описва основните положения на суперфицията. В случай, че имате въпроси или нужда от персонален съвет, може да се свържете с нас чрез контактната ни форма.
